Колко трудно е да поддържаш една хетеросексуална връзка?
Трета класа курва, това ме нарекоха веднъж, колко жалко човека не успя да се порадва на всичките си зъби достатъчно дълго, но пък кой съм аз да решавам кое е достатъчно и кое дълго!
Случи се преди много време в далечно кралство, колко далечно от теб зависи от гледната ти точка разбира се, но със сигурност не в същото! Опитах да се приспособя в града, в който бях роден, но все нещо не се получаваше, не че сега много по-различно, но знам че сам съм го избрал и това ме успокоява доста често. Дойдох аз в това далечно немалко кралство, да видя какво мога тук, оказа се че ме бива. Срещнах един принц, ех беше му син крайслера, но като за първи улов не се замислях много, колко адекватно съм се държал непомня, все пак след третия коктейл на кой ли му пука, особенно ако основните му съставки са джин и водка… Поучителна беше въпросната вечер, един старец с баварец си опита късмета при мен, а аз опитах колко мога да изпия, явно недостатъчно за да спя с него….. Прибрах се аз достолепно във квартирата, ех не бях сам разбира се, но за малко после си тръгна, не си падаше по „дългите” изпълнения. След няколко подобни се оказа, че и аз не си падам, преди си мислех че ми трябват чувства за това, ех да оказа се че едно ми е достатъчно познай кое!
Мина се не мина времен и принцовете и си минавах, един след друг, кой от кой все по, а аз си оставах самотния фар привикващ ги кум себе си, еднократни момченца за еднократни усещания. Колко уникални бяха те, колко от тях се опитваха да ме забравят, колко от тях се опитваха да ме преглутнат, мен и моя солен вкус на пушач, повдига ми се, на теб също най-вероятно, а дори не си бил там. И така заспивам си аз леко изтощен и все пак доволен от себе си. Но историята ни не спира до тук, напротив тя тепърва започва. Аз на 20 не прекалено глупав младеж от голям град в България продължавам напред в София, на следващата сутрин (3 следобед) получих обаждане т непознат номер, оказа се известен в обществените среди господин на средна възраст, с желание за среща с мен. Все пак вечерта не беше пропиляна казах си аз, приех поканата за среща по-късно и реших да пия сутрешното кафе на терасата. С настъпването на нощта започнах леко да се притеснявам, все пак той беше доста популярен, а аз, кой бях аз – никой- и все пак реших се, казах си, това е моят шанс. За провинциално момче „златотърсач” като какъвто ме определиха по-късно. Дали съм бил точно това, не бих казал, по-скоро търсех предизвикателството, и си го намерих няколко стотин пъти!
Настъпи и дълго очакваната среща, беше уредена за апартамента му в центъра на София, беше такъв какъвто очаквах и малко отгоре, претруфен, но със доза вкус в това, като него самия. Аз бях със светло синя ризя с навити ръкави, и винтидж дънки, червените ми кецове довършиха убииствената ми визия, той за сметка на това беше с халат в тъмночервено и пантофи. По това време вече бях доста популярен във въпросният сайт за запознанства, и той не пропусна да го отбележи, разбира се почуствах се полъскан като всеки друг на моето място, и тогава се замислих. Колко други са стоели на това диванче, колко други са били „най-красивите” и „сексапилни” момчета, които е срещал? Решението беше леко сложно, или щях да стана поредния „единствен” и да продължа напред с облагите от това и с идеята в главата си как съм го направил, или щях да намеря друг начин да постигна целта си! Воден от гордостта си в онзи момент отказах да продължа разговора в съседната стая, той самият не беше толкова отблъскващ, но идеята за последствията беше! И така си казахме довиждане до следващата ни среща… О да имаше продължение след потока от хора които мина през мен след това, ние отново се срещнахме, оказа се че просто съм имал нуждата да преживея и разбера някои неща сам! Очаквайте продължението…
