Доколко се променят хората и доколко приятелите остават?

 

Привет отново на, тези които чакаха за да прочетат това и, тези които тепърва ще се запознават с мен!

В началото си мислех да пиша за едно, после поразмених малко нещата и сега започвам съвсем различно нещо, нищо ново под слънцето, вече чувам този коментар и все пак сами преценете.

Първоначалната ми идея беше да пиша отново за секса и неговото влияние върху нас, за това как различните хора го правят по различен начин и все пак как има закономерност в това. Но мина време и се случиха някои неща, секса продължава да стои като идея в главата ми и най-вероятно ще го развия скоро.

 Но  се замислих за приятелите или по-скоро липсата им. Мисля че от това ще се получи нещо по-добро. Отново ще потърся вашата помощ за размисъл по темата, а тя самата – Доколко се променят хората и доколко приятелите се запазват?

Кога започват хората да се променят и спират ли изобщо?

Навремето когато учех в гимназията имахме един преподавател по PR който ни обясняваше, че в момента в който спрем да се развиваме ни стъпкват и подминават, а ставането след такова преживяване било трудно. Съгласих се  и започнах да се развивам и днес чувам думите му в главата си, но доколко това развиване е свързано с загубата на приятелите?

 Можем ли да продължим да общуваме със същите хора след като вече работим на по-добро място, и това какво ще си помислят колегите влияе ли на кръга ни от приятели? Или поради причината, че искаме да се развиваме трябва да „изрежем”  всеки един от картинката само защото в момента сме се концентрирали над кариерното си развитие и той не се връзва във високоинтелектуалния ни кръг, или пък просто сме се дотолкова работохолизирали че всяко друго нещо освен работата ни се вижда безинтересно и безпредметно?

 Няколко въпроса на които се опитвам да си отговоря и все някак си не успявам.

От  личен опит ще кажа, че съм изпадал в последното състояние и приятелката ми тогава ме скастри съвсем сериозно, подложи нещата под върховния избор Аз или Работата – е аз си избрах и бяхме заедно с нея още близо година, продължих да работя разбира се, но не толкова усилено както преди. Сега го отчитам като мъдро решение и й благодаря за това.

Но сегашното ми питание „Защо се отдалечи” никак не е свързано с решението ми от преди 6 години НЕ, свързано е с една моя приятелка, която реши че сега след като е обвързана и работеща може да си позволи да зареже предишния си Живот, аз пък на пук на това се опитвам да си я задържа и дори върна ; )! Една умна жена беше ми казала преди години, че жените са способни да правят по няколко неща наведнъж безпроблемно, нещо на което тогава се вързах, но в което сега силно се съмнявам! Пример отново е тази моя близка приятелка, която явно неможе да удържи една връзка, едно приятелство и една работа, не е толкова многго нали? Неможе през цялото време да ти е весело, как тогава можеш да разбереш кога найстина ти е весело?

   Преди се примирявах със загубата на приятели, но това време вече премина и искам да знам найстина ли можем да си позволим да губим приятели и имаме ли време да създаваме нови?  

Колко лесно можем да наречем някого приятел и колко лесно му доверяваме себе си? Или просто като при любовта ще се отдадем на един докато дочакаме по-добрия?

  Ето няколко неща над които да се замисли човек.

А докато получа своя отговор ще продължам да слушам Biosphere, Lizz Wright, Amy Winhouse  и няколко подобни за да успокоя малкото си останали нерви.

И ще продължавам да си се чудя дали найстина по-грозните хора правят по-хубав секс или просто ни се струва така защото с тях можем да бъдем себе си и не ни се налага да играем роля само защото Човекът отстреща ни притеснява със своята перфектност???

eh Kamenchooo mn se chudih dali da pi6a ili samo da 4eta bezmalvno,no sled tozi post prosto ne se starpqh.Spomnqm si kak predi godini se zabavlqvahme i govorehme i vapreki 4e ne se vijdahme 4esto pak bqhme priqteli.Spomnqm si sa6to kak si pravehme tapi detcki maitapi i kak kato porasnahme spodelqhme liubovnite si maki.No za6to ne napisa i kak ti samiq zabravi nqkoi ot priqtelite si.Az nikoga ne sam te napadala za orientaciqta koqto si izbral,priznavam 4e s detskiq si akal predi godini moje da sam pravila gre6kata da se maitapq s teb,no nikoga ne sam iskala da te obijdam. No kak stoqt ne6tata dnes: ti si v Sofiq,ne se obajda6 ,dori edin red ne pi6e6 da vidi6 kak sa starite ti priqteli ot detinsvo.Bolno mi e samo 4e s vremeto gubim priqtelite si.Dali za6toto rastem ili prosto za6toto jivota ni hvarlq v razli4ni strani.Eto o6te edin vapros nad koito da pomisli6.

да, права си, нямам какво кой знае да кажа, накара ме да се замисля и определено да стигна до някои изводи, не никога и на никого не съм се обиждал за подмятанията по повод моята ориентация, елементарно е и безпредметно, но това което ми каза за забравата, това е нещо което определено немога да пропусна, иска ми се да мога да кажа че не е таки че грешиш, но няма как да го направя. Права си и то напълно, мога само да опитам да поправя тази грешка ако все още не е прекалено късно!

Nikoga ne e kasno da preotkrie6 starite priqteli.No sa6to taka ne trqbva i da pravi6 dva pati edna i sa6ta gre6ka.Nadqvam se sledva6tiq pat kato doide6 do Varna da se seti6 za pozabraveniteti priqteli ot detinstvo i da ima6 vreme pone za edin razgovor.A i 6to se otnasq do orientaciqta ti az te priemam takav kakavto si,za6toto si dobar priqtel makar i da ti e slaba pametta i ponqkoga da zabravq6 za starite rajdqsali priqteli":)

Здравей, за пръв път разглеждам блога ти, защото сега се запознахме :) Тааа... моето мнение е, че истинското приятелство винаги се запазва, независимо от това, че развиваш своето интелектуално, духовно или социално положение (за протокола под истински приятел разбирам такъв с който се разбирате само с поглед, има неща само на които вие се смеете, те познава сръх добре, не те е предавал и не те е лъгал. Аз мисля, че човек през житейския си път има само 1 такъв приятел.) Ако той/тя наистина държи на теб и те разбира и знае, че се бориш за личното си развитие, ще е до теб!!! Да имаш такъв човек до себе си е богатсво.